Днес от 19 часа в галерия Credo Bonum на ул. "Славянска" 2 се открива видеоинсталацията на Георги Господинов "Шамарената фабрика".
С кратката си инсталация писателят се обръща към образи и ситуации от стари български филми, за да събуди размисъл за насилието над деца. Издърпването на ухо, шамарът, унижението все още са традиционна част от методите на домашното възпитание. А според изследване на НЦИОМ от 2012 г. близо 70% от българите одобряват т. нар. "минимално насилие".
Събитието
В новото си неочаквано амплоа Георги Господинов изненадва, но и ни предлага едно радикално продължение на заниманията си с детството и социализма, познати от романа му "Физика на тъгата" и от проектите "Аз живях социализма" и "Инвентарна книга на социализма".
"Шамарената фабрика" отдава почит и на българското кино от 60-те и 70-те, което едновременно остро и чувствително е запечатало сцени на "минимално насилие" над деца, някои от тях класически за българските кино зрители.
Новият визуален проект на Господинов има социален ангажимент, отворен е към настоящето, провокира към откровен разговор за насилието над деца и между деца в България. Защото шамарените фабрики продължават да работят на пълни обороти, а някогашните деца са днешните възрастни. Дали с порастването си не сме преминали от другата страна на шамара.
Техническата реализация на проекта е на Калин Серапионов, звук - Досьо Амуджев. Изложбата ще продължи до 26 юни.
С кратката си инсталация писателят се обръща към образи и ситуации от стари български филми, за да събуди размисъл за насилието над деца. Издърпването на ухо, шамарът, унижението все още са традиционна част от методите на домашното възпитание. А според изследване на НЦИОМ от 2012 г. близо 70% от българите одобряват т. нар. "минимално насилие".
В новото си неочаквано амплоа Георги Господинов изненадва, но и ни предлага едно радикално продължение на заниманията си с детството и социализма, познати от романа му "Физика на тъгата" и от проектите "Аз живях социализма" и "Инвентарна книга на социализма".
"Шамарената фабрика" отдава почит и на българското кино от 60-те и 70-те, което едновременно остро и чувствително е запечатало сцени на "минимално насилие" над деца, някои от тях класически за българските кино зрители.
Новият визуален проект на Господинов има социален ангажимент, отворен е към настоящето, провокира към откровен разговор за насилието над деца и между деца в България. Защото шамарените фабрики продължават да работят на пълни обороти, а някогашните деца са днешните възрастни. Дали с порастването си не сме преминали от другата страна на шамара.
Техническата реализация на проекта е на Калин Серапионов, звук - Досьо Амуджев. Изложбата ще продължи до 26 юни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар